И ето ме сега, закъсняла с отчета си за месец май с представяне направо плачевно, но бидейки откровена и пряма докрай, ще пусна тази публикация в блога, защото така или иначе си водя своята хронология.
През май не успях да се съсредоточа в нищо. Прекалено много ангажименти от семеен тип имах, мозъкът ми не успяваше да се концентрира в нищо и резултатът се вижда на картинката по-горе. Една книга прочетена едва ли не на сила, защото не ме грабна нито в началото, нито по средата, а в края вече я мразех.
Акцентът на тази публикация е "Всичко е съдбовно" с автор Стивън Кинг. Държа да подчертая, че това не е първия му сборник, който съм чела, но е поредният, който ме разочарова страшно. Осъзнавам, че като писател Стивън Кинг е на приливи и отливи, в което няма нищо странно, разбира се, но пък в мен се затвърждава идеята, че понякога пише, заради самото писане. С други думи издишва като идея и като сюжет и представяне, но вече го е написал хайде да го издам, че да не съм капо! Използвам ирония като се надявам, че в никакъв случай не е в негов ущърб, а просто напълно откровено мислене на автор към друг автор. И тук, понеже темата чудесно отговаря на мнението ми, ще го споделя без никакви скрупули. Според мен един автор и писател трябва да се стреми да бъде по-добър във всяка следваща своя творба, да гони съвършенство дори и само в своите очи. Ето защо това обяснява напълно, че в някои свои произведения Стивън Кинг е брилянтен, в други - поносим, а в трети - дъно! Та в този сборник дали има два или три разказа, които са окей. Другите - излагация, братче! Тотална липса на идея, сюжет или запомнящи се герои. Толкова блудкави, че не намирам думи, с които да ги опиша най-образно.
В Гудрийдс съм сложила две звезди, но истината е, че не знам защо съм направила това, като написаните разкази не заслужават и половин звезда. Може би съм била мила и ми е било некомфортно да дам толкова ниска оценка и за това съм джаснала две звезди.
Усилено търся някой запомнящ се разказ, който да акцентирам в обзора си, но не се сещам за такъв. Помня, че имаше един със заглавието "1408" и заради него захванах да чета целия сборник, но и той е точно толкова плосък, колкото и останалите. Филмът с Джон Кюсак е къде-къде по-смислен и хубав! Страхотна екранизация като няма нищо общо с разказа, дори напротив - хиляди пъти по-добър. Сещам се и за един разказ със зомби в този сборник, ала името му в момента не мога да се сетя. Истината: пълна скръб е тази книга! 😖😶
И все пак съм изнамерила два цитата, които ми допаднаха, за това и ги пускам тук:
"Чакаш на опашката, това е всичко. Чакаш на опашката под отровната светлина на оранжевата луна и си пожелаваш нещо. Чакаш на опашката и чуваш писъците на хората; плащат, за да се страхуват, а Вагончето на смъртта им осигурява онова, за което са платили. Може би, когато ти дойде редът, ще се повозиш; може би ще побегнеш. Според мен и в двата случая резултатът е еднакъв. Не би трябвало да е така, но... говоренето - изговорено, стореното - сторено.
Вземи си значката и се махай от тук."
и
"Според мен светът не се разделя на мъже и жени, а на хора, които харесват котки, и други, които си падат по кучета."
Надявам се през юни да прочета повече книги, но това не е съвсем сигурно. В момента съм под пара - пиша разкази, довършвам "21 грама" и определено ще съм ангажирана в друг аспект, така че ще видим какво ще излезе.
п.п. Емотиконките в края на всяка бележка окачествяват прочетената или изслушана книга спрямо емоцията, която са ми донесли. Просто звездите, които всеки лепи под мненията си за книги и филми са ми твърде клиширани.
Това е от мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар