Не мога да спра да бъда блогър-анализатор, колкото и да се опитвам! Ето защо в тези малки статии с означен етикет на книжен обзор, ще записвам впечатленията си от прочетени книги за изминалия предходен месец. Това не са пълни анализи, а по-скоро нахвърлени бележки в чернова, която не претендира да е нещо повече. По този начин ще внеса някаква рутина и постоянство в работата си, пък и ще ми помогне да бъда по-концентрирана за бъдещи проекти.
Започвам годишния си обзор с
МЕСЕЦ ЯНУАРИ (!)
Искам да се похваля с нещо, което до този момент не бе известно дори за мен. Абонирах се за Сторител и грабнах някаква промоция на половин цена за първите шест месеца. Преди години, когато започнах активно да се занимавам с блогване и литературни анализи, бях пробвала, обаче нещо не ми се получи. Не можех да се концентрирам върху гласа на наратора и съответно цялото слушане бе обречено на провал. Може би причината е била в мен. Тогава и работех и бях по-неспокойна, ежедневието ми бе тревожно и като цяло бях под пълен психически срив. Обаче от близо две години съм вкъщи и съм някак по-спокойна. Нещата ми се нормализираха и забелязвам, че съм способна да се съсредоточа. Така, че Сторител вече не ми се струва мисия невъзможна. До този момент съм изслушала няколко книги.
Моят книжен Януари е с акцент от три романа. Два изслушах в Сторител.
"Измерения на болката" от издателство "Потайниче" прочетох, за да се запозная с колегите писатели. Започнах да правя анализ, който се проточва вече седмица. Бавя се, но имам желанието да напиша впечатление за всеки един автор, като изключа себе си. Може би няма да се съгласите с мен, но не възнамерявам да акцентирам на моята проза в своите ревюта, защото не ми се вижда смислено да го правя. Готова съм да отговарям на всяка критика в друг текст - като коментар или съобщение на лично, но не и да ревюирам собствената си проза. В този ред на мисли ще се опитам да бъда лаконична: "Измерения на болката" е антология с разкази, които ми харесаха страшно много. Тези дни ще пусна анализа си, където ще си позволя да бъда по-конкретна и обяснителна. ☺️
"Детективи по неволя" на Бистра Стоименова е книгата, която изслушах първа за тази година. Въздържам се от дълги коментари, защото си имах разговор с авторката преди време за другата нейна книга "112". В Гудрийдс можете да прочете коментара ми, който е видимо обран и лаконичен. Посегнах на "Детективи по неволя", защото нееднократно самият автор твърдеше, че е криминале и предполагах, че ще ми допадне. Истината обаче се оказа различна - книгата си бе романтика и на моменти толкова сладникава, че чак нагарчаше. Социалният проблем много ми хареса - алкохолизъм и психически тормоз са теми, за които се заслужава да се говори много. Бистра Стоименова пише невероятно добре с хубав стил и изказ, обаче определено се нуждае от качествен редактор, за да бъде брилянтна. Казвам го с най-добри чувства, макар да знам, че тя ще се подиграе с мнението ми. За "Детективи по неволя" (историята е много приятна и разпускаща, но за съжаление напълно предвидима!) емотиконката тук е 🤔
Завършвам с Орлин Чочов и "Софийско крими". Просто невероятно е колко много ми хареса тази книга - с колоритните имена на героите, София през 90-те години на миналия век, хуморът, бликащ от всяка дума и описание... Не мога да не изразя възхищението си към автора и с радост отбелязвам, че 2025 година открих поредицата за Пирин Вихренски, частен детектив! (Изникват ми спомени за "Инч Хай, частен детектив!" и усмивката ми е огромна!) Само си представете какво ме чака в следващите месеци! Само хубави книги, нали? 🤩
п.п. Емоткинките в края на всяка бележка окачествяват прочетената или изслушана книга спрямо емоцията, която са ми донесли. Просто звездите, които всеки лепи под мненията си за книги и филми са ми твърде клиширани.
До следващия месец!
Няма коментари:
Публикуване на коментар