БЛОГ РЕВЮ 6: "ЗЪЛ МРАК, УГАСНАЛИ ЗВЕЗДИ" И "ПОНЯКОГА ТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ" (СТИВЪН КИНГ)

 

Забъркваме един истински коктейл по рецепта на Стивън Кинг. Отмъщението и неподправения ужас никога не са били поднесени с толкова финес и чар…

(и са по-страховити от всякога!)

 заглавие: „Зъл мрак, угаснали звезди“

 автор: Стивън Кинг

 кога и къде е издадена книгата, издателство: Издателство „Плеяда“, София, 2011 (оригинал: Full Dark, No Stars, Stephen King, Scribner, November 9, 2010)

обем (брой страници): 492

 жанр: хорър, криминален роман, трилър, драма, сборник разкази и новели

 сетинг: САЩ

 превод: Весела Прошкова, Адриан Лазаровски, Павел Боянов, Даня Доганова

 редактор: Лилия Анастасова

 прочетена на: електронен носител (!)

Сборникът съдържа:

1. „1922“ ( 1922, 2010)
2. „Големия шофьор“ (Big Driver, 2010)
3. „Изгодна сделка“ (Fair Extension, 2010)
4. „Щастлив брак“ (A Good Marriage, 2010)

 заглавие: „Понякога те се завръщат“

 автор: Стивън Кинг

 кога и къде е издадена книгата, издателство: Издателство „Плеяда“, София, 1994 (оригинал: Sometimes They Come Back, Stephen King, Short Story, 1974)

 обем (брой страници): 352

 жанр: хорър, трилър, сборник разкази и новели

 сетинг: САЩ

 превод: Весела Прошкова

 прочетена на: електронен носител (!)

Сборникът съдържа:

1. „Децата на царевицата“ (Children of the Corn, 1977)
2. „Сиво вещество“ (Grey Matter, 1978)
3. „Знам какво искаш“ (I Know What You Need, 1976)
4. „Джирусълъмс Лот“ (Jerusalem’s Lot, 1978)
5. „Нощен прибой“ (Night Surf, 1978)
6. „Понякога те се завръщат“ (Sometimes They Come Back, 1974)
7. „Ягодова пролет“ (Strawberry Spring, 1975)
8. „Човекът с косачката“ (The Lawnmower Man, 1975)
9. „Пресата“ (The Mangler, 1978)
10. „Жената в стаята“ (The Woman in the Room, 1978)

Моята скромна оценка: 5.5 от 6 

В края на януари 2022 година изгледах 1922“, филм на Нетфликс по едноименната новела на Стивън Кинг. Усещането бе вдъхновяващо и позитивно. Ето защо се зарекох пред себе си, че трябва да прочета първоизточника, за да отбележа за себе си дали филмът ще покрие норматива на новелата или ще е обратно, както обикновено се случва с всички филмови адаптации по книги и романи. Поставих тази цел в необозримото бъдеще. Мислех си, че ще хвърля око след време – най-вероятно другата година. Обаче, ето на! Няколко месеца не са нищо за дългосрочните планове. Прочетох двата сборника един след друг, като дори не си оставих време. Беше преди Хелоуин, през октомври и се нуждаех от ‘силно лекарство’, за да излекувам излъганите си надежди и пълното си разочарование относно „Великият Гетсби“.

Признавам си, че сборниците ми доставиха дълбоко удоволствие. Идейно двете книги се различават и единственото, което ги свързва е ужаса, страха и желанието на автора да изкара демони от най-дълбоките кътчета на човешкото съзнание. Онова, което ги обединява е самия автор! Краля на ужаса. Наистина ли е толкова добър Стивън Кинг, че да носи това прозвище вече толкова години? Предполагам, че е по-добре сами да отгърнете някоя негова книга и да разберете дали наистина е така. Гръмките изявления и окачествяването дразнят и често не са реални. Хубаво е човек сам да ‘дегустира’ блюдото, за да разбере дали го мамят или не.

В „Зъл мрак, угаснали звезди“ новелите са четири на брой и обединяват темата за отмъщението, прокобата и възмездието, което рано или късно те застига. Мотивите и доводите, колкото и да са добри в началото, не биха могли да бъдат оправдани, те трябва да вземат своя дан на всяка цена, понякога с лихвите. Често лихвите са онова, което човек не успява да преглътне обратно.

„1922“ е първата новела и тя е изповедта на Уилфред Джеймс, който заедно със сина си убива съпругата си Арлет, заради сто акра земя в Хемингфорд, Небраска. От тук следват серия от инциденти и нещастия, като в края на историята главния герой загубва цялата ферма плюс тези сто акра, сина си и накрая осакатява. Разбира се, позицията ни се размива в стила на типичната драма, до колко Уилфред Джеймс е бил прав да убие съпругата си. Макар мотивите да са ясни и логични, възмездието не закъснява. Удря го там, където ще го заболи и ще го захвърли на място, където той винаги е мразел – градът. Плъховете го следват неуморно. Изяждат. Рушат. И оставят след себе си онова, което самия той е оставил във фермата.

"Вярвам, че във всеки от нас живее друг човек – непознат човек. Заговорник."

 

"И има ли изобщо Ад, или всеки от нас си създава своя собствена Преизподня тук, на земята?"

 

Следващата новела, която наистина много ми допадна бе „Големия шофьор“. Теса Джийн е писателка на женски кримки, чиито персонажи са добродушни дами от клуб по плетиво. Така де, просто нарицателно. Тя не е някоя секс бомба, живее с котарака си Фрици, понякога се отзовава на срещи с читатели по литературни клубове, библиотеки или книжарници и ежедневието ѝ е напълно спокойно и лежерно. Това продължава до сюблимния момент, в който на връщане от среща с читатели, е пребита и изнасилена от огромен мъж в работен гащеризон и изхвърлена в канавката, където други жертви на същия тип гният и споделят нерадостната си съдба. Тя оживява, но вместо да ближе рани и да се вайка, решава да поеме отмъщението в свои ръце. Понякога си говори с джипиеса на колата си, друг пък в мислите ѝ присъства Фрици, но съзнанието ѝ определено претърпява срив, който тя успява да балансира едва след като намира изнасилвача си и му поднася онова, което другите му жертви не успяват. Всъщност Теса Джийн е ярък пример за това, че най-спокойните и уравновесени хора са онези, които при нарушаване на тяхното равновесие се превръщат в методични и хладнокръвни отмъстители.

"Понякога животът наистина подражава на изкуството. И колкото по-жестоко е изкуството, толкова по-точно е подражанието."

И преди да забравя „Големия шофьор“ си има филмова адаптация, която предполагам ще изгледам тези дни.

„Изгодна сделка“ не ми допадна изобщо, но за това пък „Щастлив брак“… Е, той си бе на ниво, особено след като в проследяването на сюжета, открих, че мисля като главната героиня Дарси. Тя открива съвсем случайно, че съпругът ѝ е маниакален убиец, наричащ себе си Бийди. Тук възникват няколко важни отправни точки, на които само ще открехна вратата и ще оставя на вас да прецените дали са толкова важни. Първото и основно нещо е, че колкото по-подредена и изрядна е външната фасада на човек, толкова вътрешността на къщата е по-изгнила и рушаща се. Обикновено психопатите хвърлят неимоверно много усилия да изглеждат възможно най-обикновено. Толкова много се грижат за това, че сякаш забравят какво има зад маската на благоприличие и добрина. Казвам ‘сякаш’, но това не е напълно. Определено знаят как да манипулират, за да извлекат във всеки един момент облага. Та така, че Дарси открива истинската същност на съпруга си и пред нея застава въпроса какво да предприеме. Интересното за мен бе същото, до което тя достигна след като помисли логично. Предполагам, че психопатията би могла да бъде проявление не само у маниакалните убийци, но също и от обикновените хора стига да се разсъждава закономерно и трезво, нали?

„- Виждам промяна в погледа ти, скъпа. С течение на времето се научих да разгадавам погледите на жените. Станах експерт. КЩНД означава Какво Ще Направи Дарси. Какво ще направи Дарси, ако намери скривалището ми и види какво има в кутията. Впрочем много харесвам тази кутия, понеже ми е подарък от теб.“

 

В „Понякога те се завръщат“ разказите са десет. Обединени са от човешкия страх, който може да бъде колкото логичен, толкова и невъзможен. Към тази категория спадат религиозните уж християнски мракобесия („Децата на царевицата“ и „Джирусълъмс Лот“). Темата за вудуизма („Знам какво искаш“). Онези, които се връщат от гроба, за да те преследват („Понякога те се завръщат“). Страхът от това дали познаваш себе си достатъчно добре („Ягодова пролет“) или момента, в който се превръщаш в чудовището от канала („Сиво вещество“). Одухотворяването на предмети („Пресата“) или пък каква цена трябва да дадеш за идеално свършена работа („Човекът с косачката“). Докато накрая стигнем до ужасът от болестта и начина да се справиш с болката, когато бъдещето се очертава да бъде по-черно и от безлунна нощ („Нощен прибой“ и „Жената в стаята“).

Всъщност във всеки един от тези разкази ужасът не е толкова колоритен, колкото начина по който човешкото съзнание го пречупва като в призма, така че изпъкват някои щрихи за сметка на други. Истината е, че колкото по-страшно е чудовището в гардероба ни, толкова сме по-способни да го приемем изцяло и сме по-готови на решителни действия, за да го победим. Което пък – естествено! – навежда на мисълта, че ние сме онези, които създаваме чудовища, но също сме и онези, способни да унищожат чудовищата, а това е сила, която определено вдъхновява и помага да се чувстваме добре.

Тук е нужно да упомена, че това са мои размишления върху прочетеното и в никакъв случай не искам да определям категория или да изказвам понятие. Стивън Кинг не би могъл да ми омръзне никога, но ще се радвам, ако прочета друг довод или разсъждение върху точно тези книги. Изключително съм очарована от тях и вярвам, че и вие бихте ги оценили. Завършвам с думите на Стивън Кинг от сборника „Зъл мрак, угаснали звезди“ с обещанието отново да се потопя в неговия свят:

„Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен.

За теб обаче не съм съвсем сигурен.“

Бангор, Мейн

Декември, 2009