МЕСЕЧЕН КНИЖЕН ОБЗОР: АПРИЛ, 2025

 

Представянето ми този месец: слабо, в сравнение с март. Случиха ми се доста непредвидени неща. По Великден имах откровен и много надъхващ разговор с...(!) И стана ясно, че все пак новелите, които бях започнала в "21 грама" не изглеждат толкова зле. Бях се отказала от тях, заради смущаващи сцени на насилие и макар да ми бе оставало съвсем малко, просто... се разколебах. Изглежда ми е трябвало външен подтик да завърша онова, което бях запланувала, а освен всичко друго се надъхах отново да пиша за конкурси. Ето защо почти не ми остава време да чета, пък и гледам да актуализирам редовно съдържанието си тук. Стискайте ми палци и тази година да съм толкова плодотворна, колкото бях миналата!

За читателските ми приключения отбелязвам

МЕСЕЦ АПРИЛ

с:

Започвам този обзор отзад напред. "Пациент 488" на Никола Бьогле е последната книга, която приключих. Тук е редно да упомена, че тя влиза в Червения списък под номер 1 за 2025 година. С други думи от сега нататък давам живот на една нова своя рубрика, озаглавена Червен списък за книги, които съм почнала, но впоследствие зарязвам техното четене. Сигурно ще има хора, които ще ме оплюят за решението ми да захвърлям книга, ала достигнах етапа, в който не изпитвам никаква вина за това. Преди време - три или четири години! - се чувствах едва ли не длъжна да прочитам всичко, което съм захванала. Във всички случаи, когато правих това, се оказа, че съм озлобена и гневна повече, отколкото бе редно. Ето защо възпитах в себе си да не се поддавам на огорчението си и смело да захвърлям книгата, която ми се е сторила скучна, глупава или написана за друга аудитория, но не и за мен. "Пациент 488" заминава в Червения списък веднага, след като я мъчих цяла седмица в Сторител, а после на няколко пъти заспивах. Съвсем буквално. Самосъжаляващата се главна героиня не успя да ме впечатли, нито почувствах скръбта ѝ. Книгата започна очарователно с тази лудница и пациенти, но когато сюжетът достигна до патова ситуация с разни експериментални лекарства и изведнъж хукна бясно към Франция, ме остави объркана и мигаща като мишка в трици. Явно шокът не е бил толкова силен, защото съм заспала, а според съпругът ми: захъркала съм без да се впечатлявам от нищо. От тук нататък мога единствено да коментирам скуката, която ме спохождаше винаги, когато пусках книгата, едноизмерните герои, които ми се сториха рядко глупави и дори най-съществената дупка в сюжета. Това да събудиш обгорял човек за десет минути, за да може инспектора да си поговори с него за мотивите му... Много, много голяма излагация! Не съжалявам изобщо, че съм зарязала "Пациент 488". Книгата не е за мен. 😓🥱😖

Завърших "Лов" на Емил Минчев и с това отбелязах един своеобразен край, чието начало на моята екзалтация може да прочетете тук 👉 Светът на Бънк Ромеро: където чудовищата са хора и хората са чудовища . Единственото, което мога да добавя сега е, че с нетърпение чакам последната част и с удоволствие съобщавам, че скоро ще бъде издадена. В "Лов" детективът Бънк Ромеро пътува към Ендевър, а след това и към Ороборос с Барбара Кейн. По следите им са наемници на вероломните Столетници, чиито планове са мащабни. Унтерщат на Хаксан е разтърсен и отгласът отеква във всички обитавани планети. На Бънк му престоят много изпитания, както и лица, за които смята, че са отдавна мъртви. Емил Минчев не изневерява на прекрасния си стил - обратите в сюжета са приковаващи вниманието. 😍🖤🐾

Направих голямата грешка да подхвана "Светлосянка" веднага след "Лов". Все още бях под афект от изслушаната последна част за Бънк Ромеро. Това и обяснява може би, че "Светлосянка" не ме впечатли кой знае колко. Предполагам е и до нагласата ми. Никога досега не ми е харесвало тематиката за  духове - нито в книгите, нито във филмите. Изключвам сериалите "Хил Хаус" и "Блай Менър", защото само те успяха да ме впечатлят. В "Светлосянка" светостроенето ми бе някак хаотично и не успях много да вникна в нишките на последователност. Монархията, Църквата, Мафията и Полицията бяха като крайъгълни камъни на Призрачна София, ала дори осмислянето на това, не ме накара да вникна или да симпатизирам на героите. Мога обаче смело да кажа, че тази история е заредена с повече  хумор и би се харесала на всеки непретенциозен слушател/читател. 😁😏🤔

С голямо разочарование ще си призная, че "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс не успя да ме впечатли по никакъв начин. През повечето време се силех да не заспя и слава Богу, не успях! Иначе и тази книга щеше да свърши в Червения списък на зарязаните книги. Хуморът, ако е имало такъв, изглежда бе напълно невидян от мен. Шегите бяха плоски и бележките съвсем неуместни към действието. Бих могла да обвиня наратора за това, но не мисля, че и той е виновен. Истината е, че очакванията ми бяха завишени. Бях попадала на какви ли не умозаключения - колко велика е тази книга, как имало много хумор в нея и как буквално от нея бликал ум на килограм. Изглежда съм тъпачка - нищо не схванах. То не бяха магистрали, плането-производители, Свръхмишки. В общи линии всякакви нелепости и глупотевини и дори не звучаха смешно, а просто тъпо. Точно в този момент ми се иска да кажа: Е, не! "Пътеводител на галактическия стопаджия" е егати яката книга!, ала не мога да лъжа. Не бих могла да излъжа себе си! По шестобалната система ѝ давам двойка. Нито стилът ми хареса, нито героите, нито сюжета... Ужасна работа всъщност! 😶😑

Като цяло април бе пълен само с черни точки и разочарование. Надявам се през май нещата да се променят, като отбележа поне една прочетена книга. Имам страшно много планове и идеи за разкази. Пък и до този момент мисля да се пробвам в цели три конкурса. Направо нямам търпение да запретна ръкави! Пък и "21 грама" трябва да бъде написан скоро. Трябва!

п.п. Емотиконките в края на всяка бележка окачествяват прочетената или изслушана книга спрямо емоцията, която са ми донесли. Просто звездите, които всеки лепи под мненията си за книги и филми са ми твърде клиширани.

Това е от мен!