МЕСЕЧЕН КНИЖЕН ОБЗОР: ФЕВРУАРИ, 2025

 

Ехе, аз съм трепач този месец! Бях болна (и все още съм!, но се закрепих и сега се чувствам по-добре!) и си стоях у дома. Вън студено, дърво и камък се пукат от мраз и лед, пък аз у дома на топло, слушам и чета. Все още не мога да се начудя от къде толкова енергия за четене, но резултатът е налице. Цели седем кнжки, прочетени и изслушани в Сторител или пък на таблета! Едното компенсира другото обаче. Нямах време за писане, но сега съм надъхана и се надявам до края на месеца да съм толкова ползотворна, колкото бях през февруари.

И така, за

МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ

започнах ударно с

Предният месец завърших със "Софийско крими" на Орлин Чочов и някак естествено продължих с втората книга от поредицата за Пирин Вихренски. Понякога на шега (съвсем в стила на автора!) се шегувам, че Пирин Вихренски може да е и Вихрен Пирински, и пак няма да сбъркаш с контекста. Книгата на Чочов не претендира да е сериозно четиво и смятам, че успешно се е справил със задачата да провокира, да разсмее и да забавлява. Лееееко, съвсем леко ми носи усещането за Тери Пратчет и неговия хумор, особено заради имената. Улавям се да си мисля, че именно имената ме карат да се усмихвам широко, заслушана в Сторител и не е чудно, че стилът и изказът на Чочов ме впечатляват - богат речник, изключително умело боравене с думи и изрази, описателен, въздействащ и носещ духа на онова време, което повечето съвременници се опитват да забравят, защото носи неопределени противоречиви емоции. Обаче аз помня някои неща, а "Диагнозата "Хадриан" бе изключителен роман, в който се влюбих веднага. В тази книга детектива разследва изчезването на изключително рядка златна монета и приключенията му го отвеждат в Пловдив за съвсем кратко. Появяват се и герои от "Софийско крими". Хергелешки ми допада много и с интерес следя неговата плот-история. Накрая всички се включваха в едно шеметно разследване около адвокатска кантора, а краят е непредвидим или не съвсем. С радост поставям 😄.

"ГрАДСКА готика" на Брайън Кийн бе втората ми прочетена книга за този месец и мога да кажа, че нарочно протаквах изчитането ѝ, защото искрено много ми допадна. Нека обаче отбележа в червено и дори ще го подчертая: ЖАНРЪТ НА ТАЗИ КНИГА Е СПЛАТЕРПЪНК! Уникално и невероятно написан. Несравним превод на Елена Павлова и си заслужава от първата до последната страница. При мен обаче бе на таблета. Група приятели попадат в изоставена къща в мърляв район в гетото, от която не могат да се измъкнат лесно, а стопаните на този имот определено им се радват много - ще има манджичка от човешки карантии, а плътта не е само за гастрономически удоволствия. С нея можеш да правиш всичко, стига фантазията ти да е голяма. Правя намигване към Нойджъл... и Скуг, разбира се! Както и онзи, който си примираше да се прави на готвач - Съсирек се казваше. Упоменавам встрани от темата - сплатерпънк е жанр, в който доволно се лее кръвчица и вътрешности, а самия той е акцентиран върху особено илюстриране на брутални убийства, както и мъчението на героите, докато им се случват разни гадости. В случая Кийн тук буквално "избухва" като фойерверк, мамка му, и отвява към ниша от литературата, която обожавам именно заради някои доста провокативни сцени. Та... препоръчвам тази АДСКА бъркотийка за всички, които обичат екстремен хорър, в който логичната природа се сблъсква с нелогичното ѝ проявление! 😍🤩😊

В "Безбряг" очаквах нещо повече. Не е тайна, че Димитрина Събчева спечели в конкурс за аудиосериал в Сторител именно с "Безбряг" и не е тайна още, че аз също пратих. Признавам си, че моята идея не е добре изпипана от към реализация, обаче след това кандатствах в друг конкурс с нея - преработена, изпипана, дообмислена, и резултатът е налице: роди се "Perfectus"! Естествено, това изобщо не ме обижда. Сторител като платформа гонят определени критерии и е съвсем естествено моя хорър да не им допада. Обаче очаквах повече от "Безбряг". Оказа се, че му липсва нещо и то толкова много, че е направо невярващо. Цялото ми ревю може да го прочетете в Гудрийдс, където съм максимално изчерпателна, ала все пак ми се ще и тук да акцентирам върху няколко неща.

Липсва атмосфера в "Безбряг". Говореше се за 2300 година, но до последно останах с впечатлението, че годината е пльосната ей-така, да я има там и толкова! Един вид уж да внася полъх на далечно фантастично бъдеще. Но през повечето време героите и средата им повече ми бяха близки до нас. Все едно действието се случваше утре, а не след 300 години. Звездиците бяха описани като същества от фентъзи свят и като цяло авторът дори не си бе направил труда да провери някои научни антропологични постулати и закономерности. Имаше някакъв зачатък за описание на пред апокалипсис, ала не добре развит с доста беден речник относно понятия, с които фантастиката изобилства. По мое мнение Димитрина Събчева не се е справила добре със собствената си идея, но подчертвам, че е добър писател. Просто научната фантастика не е нейна територия. Иначе с удоволствие бих прочела друго нещо от нейната библиография. 😑

Горните две книги на Емил Минчев изслушах една след друга, докато кашлях вкъщи и бях вдигнала лека температура. Смея да твърдя, че Бънк Ромеро - главният герой на Емил Минчев, ми прикова вниманието завинаги. Макар да избягвам клишета и стереотипи, със задоволство казвам тук и сега, че авторът на поредицата за Бънк Ромеро, ми е един от любимите съвременни автори. Не мога да се сетя дали нещо не ми е харесало или издразнило. Просто няма такова! Стилът страшно ми допада, както и идейната насоченост на прозата на Минчев. И друг път съм чела български автори (Васил Попов, Александрина Крушарска, Даян Шаер, Бистра Стоименова), ала точно Минчев е този писател, който завинаги би останал в съзнанието ми. Подчертвам, че криминалния жанр не ми е много любим - чела съм няколко автора през живота си и определено съм попадала на шедьоври. Примерно "Десет малки негърчета", "Убийство в Ориент Експрес" и "Зло под слънцето" на Агата Кристи никога не биха ми омръзнали! Като малка четох и "Баскервилското куче", но е изтекло толкова много вода, че ако се налага да коментирам точно Дойл, трябва да прочета отново книгата. Но си говорим за Минчев и се извинявам, че се отклонявам толкова, но в общи линии намеквам следното: Емил Минчев е невероятен прозаик, пише увлекателно и ангажиращо, образите му са колоритни, с добре изграден вътрешен свят, а Унтерщат заблестява с цялата си феерия от миризми и картини. При Васил Попов жанрът е по-скоро фентъзи и то доста разводнено на моменти. При Крушарска това роментъзи направо ми бръкна в червата (нещо не мога да асимилирам любовни отношения, когато са намесени фентъзи същества), а при Бистра Стоименова куцат атмосфера, повторения, беден речник и предвидимост. Емил Минчев обаче е друга работа - майсторска, изпипана работа! Не е чудно, че този месец съм на "Стръв", третата книга за Бънк Ромеро, детектива-върколак, и няма изгледи да ми омръзне! ❣☀💥

Между другото изслушах "Цветът на магията" на Тери Пратчет в Сторител. Истината е, че доста често губех нишката и за пореден път се убедих, че приключенията на Ринсуинд не ми допадат толкова много. Примерно Вещиците от Света на Диска са моя фаворит. Друга като Леля Ог едва ли има в книжната вселена! И все пак ми бе интересна тази "Цветът на магията". Двуцветко с Багажа, Хран Варварина, както и невидимите Дракони, грандиозния пожар в Анкх-Морпорк, Ръбът с опънатите мрежи и експедицията, чиято цел е да се разбере дали Великата А'Туин е женска или мъжка - мдам, съгласна съм, че Пратчет е забъркал едно забавно приключение, в което по свойски намига с ироничния привкус към нашата съвременност. Все пак застрахуловките са много креативно решение! И да, повтарям се: когато пак посегна към Света на Диска, ще предпочета други герои. Ринсуинд и Магьосниците нещо не ми допадат. 😏

Завърших февруари месец с "Чужденецът" на Албер Камю, която започнах на шега една сутрин и приключих на обяд същия ден. Спокойно, книжката е мъничка и непретенциозна, обаче е способна да отмести планини, да пресуши океани и да стопи ледници. Осъзнавам още, че класиката е онзи жанр, който едва ли някога би ми омръзнал. Аз съм като литературна проститутка - чета всякакъв жанр и автори, и дори търся подобно разнообразие. Смятам, че различния изказ, жанр и идейност ме карат да разсъждавам в различни аспекти. Приветствам тази своя полигамия и успявам да се наслаждавам на всичко писано под слънцето. И все пак класиката ме впечатлява повече от всеки друг жанр. Досега не съм срещала класика, която да ме разочарова, освен може би "Великият Гетсби". Предполагам ще има и други, които биха ме огорчили, но това ще е след време, а не сега. В близкото бъдеще може би, което може и да не стане. ТУК(!) може да прочетете един анализ на "Чужденецът". Книгата, която разтърсва с първото си изречение! Препоръчвам от цялото си сърце! ☀🤩❣

п.п. Емоткинките в края на всяка бележка окачествяват прочетената или изслушана книга спрямо емоцията, която са ми донесли. Просто звездите, които всеки лепи под мненията си за книги и филми са ми твърде клиширани.

До следващия месец, приятели!