 |
| Джони Деп (филм: "Таен прозорец") |
Позиция?
Статус…?
Нещо друго...
Несъмнено ще срещнеш моите съвети някъде другаде. Може би с друго значение или под друг надслов, но пък идеята ще е една и съща. Като автор и активен читател съм се срещала с всички проблеми, които ще отбележа по-долу и определено бих предизвикала вълна от позитиви или негативи. И понеже ще се различавам от установения модел (ако изобщо има такъв модел!), то от тук следва, че позицията би могло да се възприеме по доста неопределен начин. Изнесената по-долу информация се отнася за бъдещите автори и за творците, които се занимават активно с проза и обичат да “действат“ зад клавиатурата. Тя има субективно отправна точка и се основава преди всичко на личен опит. Моя опит. И е с цел просто за споделяне без да целя нищо друго освен основното: да си изкажа позицията.
Съветите ми не са степенувани по възходящ или низходящ ред. Не са и оценени по някаква система. Според мен са важни сами по себе си и могат да бъдат следвани всичките или само някои. Всичко е въпрос на личен избор и интерпретация.
1. НЕ ПИШИ ПО ПЛАН!
Съветът, конфигуриран по този начин е двусмислен. Всеки знае, че написването на идея е тежък, трудоемък процес, изпиващ времето ти до последната капка. Някак си да седнеш и да започнеш да пишеш (хайде да бъдем груби: да графоманстваш!) без да си наясно с основата и какво искаш да направиш е меко казано глупаво действие. Истината обаче е, че нахвърляйки основните сюжетни линии, герои, обстановка, сетинг, другото е въпрос на импровизация и на писане в свободна форма. Няма строги закони как да бъде подредбата или изказът. Той търпи видоизменяне и ще имаш все по-големи възможности, колкото по-голям става речникът ти. Може би ще ти се стори патриотично, но съм на мнение, че по-колоритен и експресивен език от българският няма. Предлагам към основната теза тук следното: писателят трябва да бъде и читател. Всъщност чуждата литература е онази база, която може да те ръководи. Естествено като творец ти сам трябва да намериш кой стил най-общо приляга на самия теб. По какъв начин се чувстваш най-добре и как по-лесно се изразяваш… Нещата тук са широки и плаващи. Литературата няма догматика, щом касае личния избор, особено пък сега, така че законово ти решаваш как да пишеш. В общи линии съветът ми да не пишеш по план е понякога просто да отразиш онова, което мислиш и чувстваш без да следваш точки и подточки. План извън планът.
2. ПИШИ ВИНАГИ, КОГАТО ИМАШ ВРЕМЕ.
Трябва пределно да си наясно с основния проблем на писателите. Това не е музата. Или пък идеите. Това е времето, с което разполагат и биха могли да отделят. Процесът е свързан със създаване и креативност, което означава, че в дадения момент не всичко, което напишеш би могло да става за четене. Редакцията е налагащо се звено и е напълно в реда на нещата “тя да реже на килограм“ не само дума, знак или изречение, но и цели абзаци и текстове. Ето защо най-добрия съвет, който бих могла да дам е никога да не пестиш думите си, нито пък целенасочено да търсиш време в пространството, за да захраниш своето писане. Чувала съм, че някои автори са писали и върху свободни, хвърчащи листчета, билети или ръцете си. И съм убедена, че не всичко, което са писали е влязло по някакъв начин в творчеството им. Времето е онзи ресурс, от който определено ще се нуждаеш и никога няма да ти достига. За това и ти предлагам да пишеш на килограм – може да не е нещо голямо, но пък винаги би могло да издържи една рецензия, ако не и повече, нали?
3. ВДЪХНОВЯВАЙ СЕ ПОСТОЯННО! НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА СЕ ВДЪХНОВЯВАШ!
Вдъхновението е невероятен спусък. То може да задейства редица процеси в благоприятна светлина. Лично аз съм се вдъхновявала за разказ от музикален клип, израз, дума, картинка, книга, корица, визия, татуировка, фенфикшън, спомен, хора, които познавам, преживяно… Според мен писателите никога не са затворен тип. Те вибрират и поемат различни усещания и чувства от заобикалящата ги среда. И са странни по своему, защото изглеждат не на място. Понякога твърде не на място, но това едва ли ще те спре по пътя, който си избрал. Все си мисля, че трябва да има предупреждение за хората, които имат досег с писател и творец. Трябва да е нещо от рода на: “Внимавай! Около теб има писател! Не се изненадвай, ако бъдеш отразен в неговото творчество!“. Истинският писател използва всичко около себе си. Всичко, което би могло да донесе емоцията, която му е нужна.
4. ЧЕТИ ЧУЖДИ ИСТОРИИ!
Четенето не те прави само и единствено читател. Ще ти издам поредната малка тайна: колкото повече четеш, толкова вероятността да станеш добър писател е по-голяма. Въпреки, че основно това също не може да е праг на самоусъвършенстване. Другите автори ти дават спектър на действие, на интерпретация и на успешно лавиране. Чуждата литература не е обект на внимание. Тя просто ти дава насока към определен стил и подбор на речник. Няма меродавност, нито пък следва да бъде означена с изконни правила, които да те натоварят излишно. Определено трябва да знаеш, че литературата в една или друга форма е въпрос на възприятие и лична нагласа. Но четенето определено те подобрява и те съветвам да го практикуваш възможно най-често. Без значение е дали ще избереш класиката на Достоевски или Толстой, ще кривнеш по Агата Кристи или ще предпочетеш нещо от Лъвкрафт, а защо не и Софи Кинсела или Сандра Браун. Важното е да се запознаеш с възможно най-много стилове и да си избереш онзи, който най-много ти харесва. Прилича малко на избиране на дрехи. Ако в същността си си готик момиче и си падаш по мрачни щрихи като в роман на Брам Стокър, едва ли ще ти допаднат лежерните хуморески на чиклит прозата. Избирането на стил е същото като този пример – така де на готик момичето няма да ѝ допадне да се облече в розова рокля на волани, нали? И ето по този начин чуждите истории биха могли да бъдат контрапункт на твоите.
5. ОПИТВАЙ СЕ ДА БЪДЕШ ИНОВАТИВЕН!
Няма какво да се лъжем. В днешно време да бъдеш нов и популярен е доста трудна задача. Информацията ни залива отвсякъде и само с няколко кликвания на мишката можеш да откриеш светове, непознати досега. И макар стиловете и жанровете да не се променят, все пак на авторите им се дава възможността да намерят възможност и да бъдат разпознаваеми и известни по някакъв друг начин. Така например се изненадвам на новото племе автори, ако мога така да ги нарека. Те разполагат със собствен ресурс в глобалните мрежи – блог, сайт, страница във фейсбук, инстаграм, профил в уотпад. Не искам да акцентирам на определени имена, но пък е хубаво да отбележа една млада и креативна авторка от България, която превръща страницата си за продажба на книгите си в личен профил и контакт с аудиторията си. Същата пуска клипове от ЮТюб, статуси, отбелязва къде е в момента или отразява ежедневието си – само и само да бъде актуална и достъпна. Разбира се, не казвам, че трябва да вземеш нейната маркетингова идея, но би могъл да осъзнаеш основното – авторът не се намира на друга планета и определено всичко, което прави с цел да бъде актуален, нов и иновативен, е позволено.
6. БЪДИ СМЕЛ. БЪДИ УВЕРЕН.
Всички писатели, до които аз съм имала досег, са доста неуверени в собствените си възможности. Винаги биха могли да ти кажат, че е можело да бъде написано и по-добре. (Обратно: срещала съм и такива, които са ме оставяли с напълно блокирани сетива.) Трудно е да прокарваш нещо ново или да бъдеш утвърден, когато самия ти изпитваш съмнения. Ще ти кажа, че не можеш да се отървеш от тях. Това и те прави творец, защото само истинският автор ще търси постоянно надграждане и усъвършенстване. (Другият - убеденият, че е страхотен и невероятен в работата си, дори ще ти се разсърди, че му казваш негатива си.) Разбира се, той може да бъде подтикнат външно, но най-доброто мерило си остава неговото усещане. За това и ти казвам: да намериш сили да устоиш на неблагорпиятна външна обстановка. Бъди сигурен, че никога няма да бъдеш приет на сто процента и не всички ще харесат онова, което им предлагаш, но това в никакъв случай не трябва да те спира, а по-скоро да те мотивира да продължиш напред.
7. НЕ СЛУШАЙ КРИТИКА, КОЯТО НЕ ТИ ДАВА НИЩО В ЗАМЯНА.
Хората обичат да критикуват. Особено онова, което не разбират. Да бъдеш хейтър и да мразиш всичко е много забавно за читателите. Ето защо и те съветвам да не хабиш време и енергия да отговаряш на критика, която не ти дава нищо в замяна, а само се подиграва без да влага умисъл в думите си. Защото да кажеш “Ами не ми харесва!“ и да кажеш “Ами не ми харесва, защото…“ – разликата е космична. (Въпреки, че никога няма да забравя как конструктивната ми позиция успя да обиди преди няколко месеца една надъхана и самоуверена българска писателка. Думи нямам да опиша усещането, което ми остави въпросната! Същата дори се възмущаваше, че няма ревюта и отзиви за книгите ѝ и когато най-накрая реших да ѝ дам обратна връзка, тя буквално ме унижи, твърдейки разни свои интерпретации на моите думи, а накрая ме “разприятели” във фейсбук. Несъмнено много мъдро и логично поведение в здраво мислещ човек и писател. Пожелавам си повече да не срещам такива особи от тук нататък!) Книгите и прозата имат толкова много уклон, жанр и стил, че нищо чудно и за отделните прослойки читатели. Нека бъдем докрай откровени – на сто читатели дали ще има и един, който може да мисли. Така, че негативната критика не би следвало да те тревожи или да спре развитието ти. Просто трябва да се научиш да “чуваш“ онова, което наистина ти е от полза.
8. ЗАОБИКАЛЯЙ СЕ САМО С ПОЗИТИВНИ ХОРА!
Бъди само с онези хора, които те правят творец!
Хора, които са уверени в теб и с теб!
Хора, които те подкрепят!
Хора, които те напътстват!
Хора, които те вдъхновяват!
Хора, които са част от твоето ежедневие и с тях ти се чувстваш по-добре!
Хора, с които нямаш страх от нищо!
Хора, които споделят ежедневието ти или твоите интереси и разбирания.
9. МЕЧТАЙ! И ФАНТАЗИРАЙ!
Да. Правилно прочете. Писането на проза е разказване на приказки и мечти. Или както казва Джоан Роулинг:
„Историите, които наистина обичаме, живеят вечно в нас.”
Със същата монета се плаща и за мечтите. Фантазията няма нито край, нито начало. И ако можеш да мечтаеш, то определено можеш да създаваш светове, а това е началото на писането в най-простичката му форма. Бих могла да продължа да говоря в скоропоговорка и да се опитвам да те вдъхновявам, но истината е, че трябва сам да направиш първата крачка. Прохождащото бебе я прави самостоятелно, уверено, че има някой да го държи за ръката, ако започне да пада. Писането за нещастие е област, в която до последно няма да знаеш дали падаш или се качваш. Това е обяснението за книги на един и същ автор, които са провали и шедьоври. Според мен зависи много от нагласата и подхода и определено до последно ще бъда убедена, че читателската аудитория не създава литературата. Напротив. Литературата е тази, която създава читателите. Тя е онази сила, която определя всичко останало и тази сила е в ръцете на авторите. Несъмнено тогава осъзнавайки това, ще разбереш, че силата е в твоите ръце, а мечтите и фантазиите могат да бъдат съвсем, съвсем истински!
Няма коментари:
Публикуване на коментар