Литературните диаманти на издателство "Пергамент Прес"
🇺🇸 заглавие: „Шедьоври на американския разказ” - ТОМ I, Антология
🇺🇸 автор (колектив): Уошингтън Ървинг, Натаниел Хоторн, Едгар Алан По, Т. Ш. Артър, Марк Твен, Брет Харт, Лиуза Мей Олкът, Франк Стоктън, Амброуз Биърс, Сара Орн Джуит, Кейт Шопен, Х. К. Банър, О. Хенри, Мери Уилкинс Фрийман, Стивън Крейн, Ринг Ларднър, Стивън Винсънт Биней
🇺🇸 оригинал: /
🇺🇸 издателство: „Пергамент Прес”, съставителство, 2019
🇺🇸 година: 2019
🇺🇸 обем (брой страници): 480
🇺🇸 жанр: класика
🇺🇸 сетинг: САЩ
🇺🇸 преводач (колектив): Станимир Йотов, Елмира Великова, Владимир Зарков, Мариана Христова, Сивлия Николаева, Радослав Петкашев, Александра Микова, Яна Йотова
🇺🇸 коректор: Филипа Колева
🇺🇸 редактор: Силвия Йотова
🇺🇸 прочетена на: книжен носител (!)
Моята скромна оценка: 6 от 6 
КРАТКА АНОТАЦИЯ: Предстои ви едно вълнуващо пътуване в американската литература. В тази антология са представени 36 емблематични разказа от американски класици, чието творчество улавя митичното и неповторимото в духа на една далечна страна. Докато прелиствате страниците, ще видите дивни картини от Америка, ще чуете грохота на нейните бури, ще съпреживеете летописите на сърцето й и ще се докоснете до паденията и величието на нейния народ в неумолимия ход на времето.
Съперничества, убийства, любов, мистерии, отмъщения, откровения, разкаяния, разочарования, сладостно-горчиви грешки, подвизи, саможертви, борби за свобода, безизходици, трагични конфликти, благородство, хумор, неочаквани развръзки... историите следват една след друга, улавяйки вечно променящия се образ на живота с таланта на 17 изключителни майстори на разказа.
„Ще ви издам цялата тайна за писането на разказ. Ето я. Правило Номер 1: Пишете разкази, които харесват на вас. Няма правило Номер 2.” – О. ХЕНРИ
„Американската литература никога не се е задоволявала с това да бъде една от многото литератури на Западния свят. Тя винаги се е стремяла да бъде литературата не само на един нов континент, но и на един Нов свят.” – КРИСТОФЪР ДОУСЪН, ИСТОРИК
„Смятам, че щом германската литература можа да надживее 40-те и руската литература – комунизма, американската литература може да надживее Google.” – ДЖОШУА КОЕН, ПИСАТЕЛ
Книгата на издателство „Пергамент Прес” ме намери, пожела ме и аз веднага станах част от аудиторията, която се преклони пред майсторството на писатели, за които не бях чувала. Скептицизмът ме владее винаги, когато се запознавам с нова книга. Може би това е гласът на комерсиалната проза, в която се потопявам понякога с желанието да открия шедьовър дори и там. Често ровя прекалено много, изчитам хиляди страници, които не си заслужават нито времето, нито усилието за това и се опитвам да оправдая дори и най-слабия прозаик с чувство на солидарност и разбиране. Убедена съм, че чувството е субективно и необременяващо никого освен мен, но пък да го отричам не може да е в полза на никого.
Това е отклонение, ала все пак бе наложително да го упомена между другото.
И така започвам отначало. Реших да си поръчам от Озон.БГ точно тази книга най-вероятно защото бях повлияна прекалено много от Селинджър. „Спасителят в ръжта” ме изненада прекалено много. Хареса ми толкова много, че аз прецених най-накрая: трябва да прочета нещо ново от американските автори, а тази книга ще е първата от този жанр. Един вид бойно кръщение. 480 страници си е стандартен обем за мен, така че когато започнах да чета изобщо си нямах на представа до къде ще ме отведе книгата.
Обаче...
Стана нещо неочаквано или напълно закономерно. Предвид натурата ми (понеже като читател аз не мога в никакъв случай да определя вкуса си), която поглъща всякаква литература, може би нещата не изглеждаха толкова шокиращи. Аз обичам класиката повече отколкото съм готова да си призная. Превъртам лентата назад и виждам доста класически заглавия, които съм прочела вече. И ето ме сега - отново съм влязла в класиката и се чувствам като акула в австралийски води (!) - познато ми е, чувствам се като у дома си и мога да го нищя, колкото си искам. Авторите са нови и внасят елемент на изненада отчасти и съм скептично настроена, което е по-добрия вариант.
Съдържанието ми представя някои от авторите, за които съм чувала. Марк Твен, Едгар Алан По, Стивън Крейн и Луиза Мей Олкът. Просто имена, които не ми носят кой знае какви асоциации, но пък ми е интересно да се запозная с тях. Феноменално или не, ако редуцирам мисълта си до основните съставки, то бих могла да го кажа и сега - антологията прилича на сборник приказки с особения привкус на нещо наистина хубаво. Процеждат се струйки злато и платина, разказите наистина са шедьоври, подбрани с вкус и разбиране, за това в този случай мисля, че издателството заслужава аплодосменти и поздравления. Едно е да знаеш за тях - автори и разкази. Съвсем друго е да ги „събереш” на едно място, за да придадеш на книгата стойността, която заслужава. Сещам се и нещо друго - досега нищех авторите на книгите, обръщах се към тях или към техните герои, ала истината е по-простичка. Колективът е този, който заслужава адмирациите. Редактори. Преводачи. Коректори.
И защо? Защо? Защо?...
Никога не съм била дребнав, капризен човек. Някои от книгите, до които имах честта да се докосна, имаха малък брой печатни грешки или пък дублирани страници. „Знойни сънища” на Сюзън Елизабет Филипс на „Ибис” имаха такава елементарна грешка в дублирането на страниците, която аз пренебрегнах в полза на написаното, на автора и на целия труд по издаването. Корективът е важен, също толкова, колкото и бляскавата корица. В тази книга не видях нито една грешка - било тя печатна или смислова. Преводът бе повече от добър. Оформлението ми допадна също. „Пергамент Прес” бяха изпипали всички малки детайли и наистина успяха да ме изненадат с подбора от авторите. Разказите се четат на един дъх и ме завладяваха без остатък. Признавам си без свян - смях се и плаках, и се радвах, и копнях... Ето защо ще отбележа по-долу онези автори и разкази, които ми допаднаха веднага и които бих класифицирала под графата „прекрасни!”😍.
📖📖📖
📌 Амброуз Биърс (1842-1914)
❗️ Включени разкази с антологията: „Чикамога” и „Загинал при Ресака”.
👀 „Младата жена припряно хвърли писмото в огъня.
- Ох, видя ли кръв, ми призлява - добави тя. - Как загина той?
Машинално скочих, за да спася късчето хартия станало свещено дори за мен, и се озовах частично зад нея. Задавайки въпроса, тя се извърна, вдигайки леко глава. Светлината от горящото писмо се отразяваше в очите ѝ и багреше бузата ѝ в алено, досущ като петното кръв по хартията. Не бях виждал нищо по-красиво от това отблъскващо създание.
- Ухапа го змия - отвърнах аз.”
(„Загинал при Ресака”, стр. 238-239)
📖📖📖
📌 Мери Уилкинс Фрийман (1852-1930)
❗️ Включени разкази в антологията: „Котката”, „Старата Магуун” и „Двама стари влюбени”.
👀 „Когато миризмата на печено изпълни хижата, и двамата вече бяха прегладнели като вълци. Мъжът обърна заека с едната си ръка и се наведе да погали новия си приятел с другата. Котаракът реши, че той е добър човек. Обикна го с цялото си сърце, макар да го познаваше съвсем отскоро и мъжът да имаше злочесто и изсечено лице, в разрез с хубавите неща в живота.
Това бе лице, което носеше пепелявия отпечатък на възрастта, с трескаво хлътнали бузи и спомена за грях в помътнелите очи, но котаракът прие мъжа без колебание и се привърза към него. Когато заекът беше полуизпечен, те повече не можеха да чакат. Мъжът взе месото от огъня и го раздели поравно помежду им. Сетне започнаха да се хранят.
По-късно странникът угаси лампата, повика четириногия си другар, придърпа парцаливите завивки и заспа с котката до гърдите си.”
(„Котката”, стр. 364)
📖📖📖
📌 Брет Харт (1836-1902)
❗️ Включени разкази в антологията: „Късметът на Ревящия лагер”, „Изгнаниците от Поукър Флет” и „Как Дядо Коледа дойде в Симпсънс Бар”.
👀 „При входа на клисурата върху един от най-големите борове те намериха карта двойка спатия, прикована в кората с голям боен нож. На нея беше написано с молив с твърда ръка:
Под това дърво
лежи тялото
на Джон Оукхърст,
който бе сполетян
от лош късмет
на 23 ноември 1850 г.,
и се отказа от играта
на 7 декември 1850г.
И бездиханен и студен, с малък пистолет до себе си и куршум в сърцето, но все така спокоен както и в живота, под снега лежеше онзи, който беше едновременно и най-силният, и най-слабият сред изгнаниците от Поукър Флет.”
(„Изгнаниците от Поукър Флет”, стр. 163)
📖📖📖
📌 Луиза Мей Олкът (1832-1888)
❗️ Включени разкази в антологията: "Синьото и сивото".
👀 „От гърдите на Мъри се откърти въздишка и сестра Мърси долови думите му:
- Как можа да стори това, когато бях толкова безпомощен!
- Познаваш ли го? - прошепна тя напрегнато, припомняйки си какво ѝ бе казал Клей.
- Веднага разпознах в него човека, който ме простреля. Прощавам му, но заради Мери ми се иска да ме беше пощадил - отговори той тъжно, но без гняв.”
(„Синьото и сивото”, стр. 198)
📖📖📖
📌 Едгар Алан По (1809-1849)
❗️ Включени разкази в антологията: „Сърце издайниче”, „Бъчва с амонтилядо” и „Овалният портрет”.
👀 „Буйствах, беснеех, проклинах! Завъртях стола, на който седях, и го затътрузих по дъските на пода, но звукът непрестанно ставаше все по-гръмък. Все по-силен и по-силен, и по-силен! А те продължаваха да си бъбрят сладко и да се усмихват. Беше ли възможно да не го чуват? Всемогъщи Боже! Не, не! Те го чуваха! Те подозираха! Те знаеха! Просто се забавляваха с ужаса ми! Това си мислех тогава, така мисля и сега. Нямаше нищо по-лошо от тази агония! Нямаше нищо по-поносимо от присмяха им! Не можех вече да търпя тези лицемерни усмивки! Чувствах, че трябва да изкрещя или да умра! И ето го отново...”
(„Сърце издайниче”, стр. 72)
📖📖📖
📌 О. Хенри (1855-1896)
❗️ Включени разкази в антологията: „Даровете на влъхвите”, „Зелената врата”, „Сърце и кръст” и „Пролетно меню”.
👀 „Сара позна първия списък с ястия, който бе изготвила следобеда. В горния десен ъгъл все още се виждаше леко размазано под формата на лъчи петънце от отронена сълза. Но там, където трябваше да бъде названието на ливадното растение, незабравимият спомен за венчето от златни цветове бе накарал пръстите ѝ да ударят странни клавиши:
Между червеното зеле и пълнените зелени чушки пишеше:
„Мили мой Уолтър, с твърдо сварено яйце.”
(„Пролетно меню”, стр. 334)
📖📖📖
📌 Кейт Шопен (1850-1904)
❗️ Включени разкази в антологията: „Мадам Пелажи”, „Съжаление” и „Чифт копринени чорапи”.
👀 „Един мъж с проницателни очи, който седеше срещу нея, като че ли с удоволствие изучаваше малкото ѝ бледо лице. Опитваше се да разчете какво вижда в него. В действителност не виждаше нищо, освен ако не беше магьосник и не бе доловил мъчителното желание, могъщият копнеж трамваят да не спира никъде и тя да продължи да пътува в него завинаги.”
(„Чифт копринени чорапи”, стр. 276-277)
📖📖📖
📌 Стивън Крейн (1871-1900)
❗️ Включени разкази в антологията: „Ветеранът” и „Тъмнокафявото куче”.
👀 „Понякога и самото дете биеше кучето, макар да нямаше причина, която може да бъде основателна. Кучето винаги приемаше пердаха с чувство на призната вина. То беше твърде уважаващо себе си куче, за да се държи като мъченик или да крои планове за отмъщение. Посрещаше ударите с дълбоко смирение, прощаваше на приятеля си веднага щом приключеше наказанието и бе готово да близне ръката му с малкия си червен език.
Когато някакво нещастие сполетеше детето или бедите му станеха твърде много, то често пропълзяваше под масата и полагаше тъжната си главица върху гърба на кучето. В такива случаи кучето винаги му съчувстваше. И никога не му припомняше несправедливия пердах, който неговият приятел му беше дръпнал.”
(„Тъмнокафявото куче”, стр. 392-393)
📖📖📖
Ако продължа в този дух, най-вероятно няма да мога да спра. Този отзив ще се разпростре на твърде голяма площ и вече няма да бъде интересен. Истината е, че във всеки един от тези разкази откривах нещо, което ме вълнуваше твърде много. Кондензиране до етапа, когато остава утайката в чашата и аз я пиех с блаженство, макар да ми горчеше, защото наистина имах нужда от това. „Шедьоврите” на „Пергамент Прес” бяха онова, от което смело мога да заявя, че имах нужда.
Усмихвах се на „Рип ван Уинкъл” на Уошингтън Ървинг. Незабравими мисли за потиснатия и кротък мъж под чехъла на властната жена двузначно приела образа на английското господство. Дяволът, който надхитрява човека в „Дяволът и Том Уокър”, но пък в „Дяволът и Даниел Уебстър” човекът побеждава и то така, че Адския хитрец „изобщо не е виждан в щата Ню Хампшир от този паметен ден”. В „Предрешеният ангел”, в „Как Дядо Коледа пристига в Симпсънс Бар”, „Синьото и сивото”, „Котката”, „Ветеранът” и „Съжаление” плаках. Толкова силно хълцах, че в тези моменти бях доволна от самотата си. Нямаше как да обясня на този, който е срещу мен защо плачех. Преоткрих феминизма и горчивината на потиснатия сив живот, който затваря жената и само „чифт копринени чорапи” биха могли да я освободят, колкото и несъвместимо да е това. О. Хенри ме изпълни с оптимизъм и вяра в доброто, в иронията на живота - нелицеприятен понякога, но пък забавен и неподражаем по начина, по който само хората биха могли да открият и намерят.
В тази антология ще намерите всичко, което ще ви е нужно, за да се почувствате отново човек и аз я препоръчвам с две ръце и два крака.
❣️ Благодаря изключително на колектива, който е свършил повече от чудесна работа!... ❣️
Няма коментари:
Публикуване на коментар