Отзив с елементи на разсъждения 😁🙄🤔
Осъзнавам, че трябва да забавя темпото, ала едва ли ще мога, колкото пъти и да си го повтарям, че не може да продължавам така.
За три години, откакто съпругът ми се прибра за постоянно в България, двамата с него изгледахме толкова много филми и сериали, че ако взема да правя списък с всяко едно заглавие, се страхувам, че ще досадя на всички. За това е добре да използвам този блог и дори виждам смисъл във воденето на своеобразен личен дневник, в който свободно мога да записвам мисли и впечатления от заглавия, които по някакъв начин съм отбелязала, че си струват. За това и записвам нулева дата и началото на моите Кино(П)огледи. Тук на своя територия ще бъда откровена - обещавам да казвам Истината, цялата Истина и нищо друго освен Истината... Особено онази истина, която виждам аз. Забелязала съм, че Истината обича да се нагажда спрямо отделните визии и рядко е еднозначна и едноизмерна, колкото и пъти хората да се опитват да я набутат в едни и същи гащи. Разбира се, това е уклончива тема, която може би ще разисквам някой друг път надълго и нашироко. За това прескачам целия този увод и започвам по темата.
(Първият ми Кино(п)оглед е за "ADOLESCENCE" и може да го прочетете ТУК!)
"AMERICAN PRIMEVAL" ми хвана интереса, след като прочетох доста позитивни отзиви за него онлайн. Пък и вече бях гледала "1883" и "1923". Вселената на "Йелоустоун" е повече от колоритна и сега като се замисля, май не мога да дам еднозначен отговор кое е по-добро в случая. За това ще предложа трети вариант. "Дедууд" с Иън Макшейн е моя фаворит, ако става дума за покоряването на Дивия запад. Както може би ви стана ясно, "American primeval" е уестърн. Не особено дълъг, само шест епизода, обаче... От него лъха примитивизъм - оголен, крещящ, суров... Плотът се развива през далечната (или не толкова далечна!) 1857 година по времето на войната в Юта. На фона на сблъсъкът между мормони, американската законодателна власт в лицето на военни и индианското племе шошони, проследяваме личната драма на бяла самотна жена и нейния син, чиято цел е да преминат през пресечения терен и опасните планински местности към Крукс Спрингс. Надеждата е в бащата на сина ѝ, за който се предполага, че е там. Сара е избутана на самия ръб, от който връщане назад няма - тя на всяка цена трябва да открие този мистериозен баща. Жената в Дивия запад е принизена и очакваща благоволение от мъжете. Самотната жена с дете без мъж и без закрила е рядка птица и обикновено не оцелява.
Всъщност останах във възторг от сериала, защото нямаше нито една сладникава сцена, дори и ъгълът на заснемането показваше бруталното лице на Дивия запад такова, каквото най-вероятно е било. Всеки един от героите, носещ своя заряд от идеята, бе перфектно представен. Не видях нищо излишно, нито пък претоварено от към съдържание. Естествено, казвам това не с тежестта на някой отявлен кинокритик, чието мнение е основополагащ закон. Казвам това от моята си страна - субективна, емоционална, разумна или не толкова, погрешна за някои, съвсем правдива за мен. Забелязах, че в близките години все повече се говори за индианския проблем или поне аз попаднах на такива. Освен гореизброените заглавия добавям "Убийците на Цветната луна", "Трите бора" и последния сезон на "Истински детективи" с Джоди Фостър. Това всъщност не е коментар, с който се оплаквам, а напротив: държа да го подчертая, защото адски много ми допада и определено ще търся тази тематика и в други филми и сериали.
В "Американска праистория" (странно защо превеждат така сериала, въпреки, че за мен далеч по-колоритно би било "праистория" да бъде заменена с "примитивизъм" или "първобитност"!) една от централните сюжетни линии проследява Червеното перо, индиански вожд, отцепник, поел по пътя на войната в защита на народа си.
Интерес може би представлява факта, че сериалът отразява реални събития. Клането в Маунтин Медоус е серия от нападения, случили се в южната територия на Юта, довели до смъртта на най-малко 120 членове на вагона Бейкър-Фанчър. Извършено е от заселници от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, под попечителството на териториалната милиция на Юта и подпомогнати от индианци от южните пейоти. Сериалът обаче не следва събитията достоверно, ала все пак успява да покаже истерията и беззаконието. Вашингтон е далеч и законите приличат на плуващи греди в реката - блъскат се по бреговете и изглежда никога не биха могли да бъдат спрени в някой пристан. Законността е мираж в огромните и диви земи, където пистолетът се оказва най-добрия ти приятел, а истината е просто дума от някой богат речник на оратор, а не верую и статукво.
Любимата ми Църква отново е тук. И като казвам любима, всъщност съм саркастична. Може би не е тук мястото да призная, но аз съм твърдо против мракобесието на църковното потисничество и особено всуе люде от този бранш, които си мислят, че налагайки модели на възприятия и контролирайки хора и общности, това ги извинява да безчинстват, убиват и насилват. Нищо чудно, отговорът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни във връзка с "American Primeval" е изявление, в което се чувства засегната от представените така събития. Истината е, че не желая да задълбавам в този проблем, защото за мен е несъществен на базата на онова, което харесах и за което се осмелявам да ви препоръчам този сериал.
Определено си струва да хвърлите едно око, дори да е със скептицизъм. Ще се радвам на дискусия, дори ако на вас мнението е коренно различно от моето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар