МЕСЕЧЕН КНИЖЕН ОБЗОР: МАРТ, 2025

 

Ще започна от грешката си. Миналия месец, когато изготвях книжния си обзор, съм пропуснала тройката книги "Томичукалата" на Стивън Кинг. Вероятно причината е съвсем простичка - изчитането им ми отне приблизително три месеца. По една книжка на месец, макар по пресни спомени последната да я завърших в рамките на няколко дни. И така, пропуснала съм да ги отбележа тук, за това ще го направя по-долу и ще започна 

МЕСЕЦ МАРТ

с: 

Томичукалата чукат на вратата!

В моя случай въпросните книжки ми чукаха по вратата дълго време. Имаха интересна трактовка и ми бяха някак хаотични, но се забелязваше добрия стар стивънкингски начин да държи напрежението до край, но нещо ми се позагуби любопитството. В общи линии сюжетът е каша от радиоактивност, летящи чинии и откровени шантавотии. Липсата на обяснение аджеба как така жители на провинциално градче изведнъж стават гении и започват да строят машинарии, захранвани от обикновени батерии и акумулатори дразнеше неимоверно много. Не казвам, че трябваше да има някаква представена айнщайнова формула за това, обаче дупката в сюжета относно именно това толкова ме вбеси, че за това и протаквах четенето им толкова време. Като стил ми допада много, а финалът страшно ми хареса. От гледната точка на различните хора може би на някои ще им се стори трагичен, ала аз с изкривеното си мислене за щастие ми допадна. С други думи усещането на това, че когато целия свят е полудял и няма при кого да се върнеш, е добре да си с човека, който винаги те е обичал, независимо къде ще е това и кога. В Гудрийдс съм била ласкава, но тук на моя територия ще дам емотиконката 🙄 .

В списъка ми за месец март влиза отново Емил Минчев със следващите две книги от поредицата за разследванията на Бънк Ромеро "Стръв" и "Мъст". В Гудрийдс съм написала предълги коментари с впечатление и за това ще се самоцитирам и тук, защото мнението ми не е претърпяло някакво изменение.

За "Стръв", номер 3 от поредицата:

"И тази част не разочарова! Напротив! Бе задъхваща, много добре поднесен сюжет, изненади, които 'сюрпризираха' очакването, развръзка, която даде препратка за следващата част... Изключително много съм впечатлена и макар да съм си имала вземане-даване с литература, откакто се помня, книгите за Бънк Ромеро ме впечатляват. Шапка ви свалям, господин Минчев! Ако сега някой ме попита: "Хей, кой ти е любимия съвременен български автор?", мисля, че няма да е изненада за никого. Веднага ще посоча вашето име.

Така де, в началото си рекох: Боже, скука ще е! Какво може да изненада, когато главния герой се намира в затвора? Ала вие разбихте на пух и прах клишето. Всъщност ако бъда докрай откровена мисля, че откривам много идеи във Вашата книга, които съм срещала и в други подобни, най-вече, когато сюжетът се развива в затвора. Идеите са ясни и предполагам е хубаво да ги подчертая и тук - как да останеш човек, когато си затворен като животно и привкусът на приятелството, което може да деградира и да вземе съвсем друга посока. Естествено, тези теми са свободна интрепретация, те не са откриване на "топлата вода". В днешно време всичко е вече написано, изговорено, филмирано, уточнено... За авторите остава да разработват едни и същи теми. Важното е по какъв начин ще бъдат поднесени. В този случай ви се възхищавам! Наистина сте успели да ангажирате идеите, обособили сте своята интерпретация и начинът, по който сте успели да го направите... Евала! Просто... евала!

В мен се зародиха много въпроси за престъплението от любов и колко може да бъде престъпна любовта, която е домогната с нечовешки средства. Всяка една визия в тази книга за любовта ми допадна! Жена съм все пак и макар да не е оправдание, това обяснява донякъде колко ми хареса третата част. Като структура е коренно различна от първите две и не знам на този етап дали това ми харесва повече. Каквото и да кажа, обаче ще е малко.

Интересното при идеите за затворите е това, че подобни книги те учат как да живееш. Съгласна съм с позицията на Дядката за малките победи. За шоколадчето, за кофеиновите таблетки и кока колата, за книгите, за посещенията, дори за слънчевите лъчи... Това са малки, безплатни нещица, които са способни да лекуват и да те правят повече човек, отколкото всичко друго. Любовта, привързаността, приятелството се усещат повече, когато са ти отнети и когато си между четири стени с други хора. В такива моменти не си човек повече, отколкото другите. Напротив институцията те принизява, обругава, подиграва, озверява... Изключително е важно е да останеш човек, дори когато външната среда не ти позволява това.

Съжалявам, че съм толкова обяснителна, но държах да си кажа какво мисля и да ви уверя, че продължавам към следващата част. Започвам да се чудя обаче дали да не протаквам. Не ми се ще приключенията на Бънк Ромеро да свършат!"

За "Мъст", номер 4:

"Леле, леле! Задъхващи обрати в сюжета и изненади до самия край... Съвсем в самия край и ФРАС! изненада, приятели! Не знам до колко да бъда изчерпателна и обяснителна, обаче отново ще се пробвам, но мисля, че думите ми ще бъдат не толкова описателни и живи, колкото прозата на автора.

Честно да си призная в първата и втората книга следях живо нишката на разследването. Удоволствие ми правеше след всяко разкритие да се тупам по гърдите и да се хиля като олимпиец със златен медал: Ха, познах! Ха, ей ама съм много умна! Обаче в последните две, особено в тази част, просто се отпуснах назад и се наслаждавах без да се правя на детектив. Просто ми бе интересно другите аспекти, не толкова обратите или изненадите.

С интерес започнах вече "Лов". Обаче държа да отбележа, че в "Мъст" финалните акорди в епилога, ми отнесоха главата. Съвсем буквално! Боже, колко обожавам конспирации, а тук нещата са толкова навързани и главозамайващи, ще се страхувам, че в момента пиша едно и също. (Преди време една авторка ми се изцепи на лично съобщение, че думата "конспирация" имала много лоша конотация и ми се разсърди като ѝ казах, че ми харесва конспиративната ѝ теория! Останах с пръст в уста. Аз съм от едно много дърто поколение, което е отрасло с "Досиетата Х" и думата конспирация за мен означава много, много обрати и изненади, а това е плюс, човече! За това и моля за извинение господин Минчев, че употребявам тази мръсна, грозна дума "конспирация" за неговото творчество, но искам да уточня, че за мен той е написал възможно най-доброто, което съм чела досега. В никакъв случай по-малко!)

От всички думи казани до тук, започвам следващата част за Бънк Ромеро и знам, че и този път няма да остана разочарована! Благодаря ви!"

В момента съм на "Лов". Буквално и преносно! Другият месец ще напиша цялостно ревю за поредицата на Емил Минчев! 😍🤩❣️

Аз и поезия?! Звучи малко фантастично, но ето, че мога да се променям, стига да имам желанието да го направя. Трудно ми е да усетя поезията. Случвало се е в много случаи да зяпам като шаран във въздуха пред мен, осъзнавайки болезнената си глупост и за това към поезията изпитвам  неприязън и много, много внимавам какво точно чета в този жанр. Сигурно ми е липсвала нагласа понякога или просто мозъкът ми е осакатен и думите в стихотворна форма не ми въздействат така, както останалите. Но пък отбелязвам "Последен страж" на Димитър Цолов като лично свое постижение. Не само защото се зачетох в нея и тя ми прикова вниманието, но и защото ми хареса меланхолично-носталгичния привкус на повечето стихотворения. Някои дори бяха иронични, но онези, които най-много ми допаднаха, бяха за майката. Прекрасни, много топли и човешки... Тепърва се запознавам с Димитър Цолов и ми предстои повторна среща с него в книгата му "Смъртоносна събота", така че тепърва очаквайте актуализации! 🥰💔🖤

На ред е "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, чието по-разширено ревю може да прочетете тук - https://mariya-radneva-writer.blogspot.com/2025/03/11.html и предвид това не знам дали е редно да добавя повече към това, което вече съм отбелязала. Ще споделя само сюжета и ще гледам да не издавам много от него.

Олдъс Хъксли описва свят далеч в необозримото бъдеще, в което хората са достигнали своя рай, култивирали са себе си и света около себе си. В този свят деца не се раждат нормално, няма родители, никой не се бои от смъртта, а когато имаш проблеми, на помощ ти се полага хапче сома. Предприемаш "пътуване" извън себе си и си щастлив. Няма моногамия, пък и на нея се гледа с лошо око. Няма религия и Господ, няма болести, няма тревоги... Рай, отгледан още в епруветката, а после и преподаван с непрестанни "уроци" и втълпявания какво да правиш и как да го правиш. На килограм ти се представя пошли визуални ефекти в киното, безразборни сексуални контакти и много, много сома в моментите, когато се чувстваш сам. Тази система отглежда добитък, а не хора. Индивидуалността отсъства напълно. И когато се сблъска "диващината" с този рай, се получава формулата на тази книга.

Когато я затворих и погледнах корицата ѝ, очите ми плувнаха в сълзи, защото разбрах контекста ѝ и бях шокирана да видя дълбокия смисъл на прозата на Хъксли. Така че ви гарантирам книга, която ще помнете дълго, дълго и която си заслужава всяка загубена минута! ☀️

Завърших март с Канае Минато и нейната "Признания". Тази книга също ме впечатли страшно много и тук: https://mariya-radneva-writer.blogspot.com/2025/03/12.html съм оставила своя отзив и лична позиция относно проблемите, за които се говори в книгата. В този кратичък обзор ще представя само сюжета и се надявам той да подбуди интереса ви, за да прочетете целия роман.

Юко Моригучи е учителка в средно училище, която отглежда сама малката си дъщеря. Манами претърпява "инцидент". Нещастен случай, заключва полицията, след като откриват телцето на малкото дете в басейна в сградата на училището. Едно плюшено зайче с формата на чантичка обаче е началото на личното разследване на учителката и тя открива виновните за смъртта на дъщеря си в лицата на двама свои ученици. Залпът на личното отмъщение и болката от загубата са началото на изповедите в тази книга, съставена като пъзел, който обяснява предходната гледна точка и следващия участник в престъплението.

Това е книга за детското престъпление, наказание и осъждане. Книга, която прави напречен разрез на обществото и семейството, обругава калъпите, внася смут и разколебава и най-твърдата позиция. Книга, която типично по японски се рови дълбоко в човешката душа и от мрака издърпва онова, което премълчаваме и което избягваме. 🎯🎎🇯🇵

Завърших този месец с наистина интересни четива и се надявам и през април да попадна на още такива бижута. Не се колебайте да ми препоръчате вашите фаворити. Водя си списък и рано или късно ще ги отгърна.

п.п. Емотиконките в края на всяка бележка окачествяват прочетената или изслушана книга спрямо емоцията, която са ми донесли. Просто звездите, които всеки лепи под мненията си за книги и филми са ми твърде клиширани.

До следващия път!