Позиция?
Статус…?
Нещо друго...
Бях се зарадвала искрено и от сърце. И цената бе добра, условията - също. Само на седем минути от болницата! И се бях развълнувала и исках да уточня подробностите, обаче пак ми излязоха криви сметките, защото жената отсреща ме изряза грубо и ми затръшна телефона, оставяйки ме зяпнала от почуда, едновременно разгневена, огорчена и болна.
Случи се миналата седмица.
Тази година ми предстои преосвидетелстване. Датата на ТЕЛК-а ми изтича на 1 септември 2025 година. Три месеца по-рано аз трябва да съм готова с документите, които да предоставя на комисията, т.е. срокът ми е до 1 юни. С годините разбрах, че регионалните ТЕЛК-комисии изискват индивидуални документации. В Сливен нещата са всеобхватни - стига се до етапни епикризи от психиатър, психологична оценка, епикриза от болнично заведение, включен статус от Ресурсно подпомагане. Изобщо всичко, което имате належащо като медицинско мнение. Диагнозата е детски аутизъм, 85 процента инвалидност, система CARS тип 2, от умерена до лека форма, с дефицити в общуване и поведение. Предният път нещата бяха сложни: второ преосвидетелстване и ми поискаха епикриза от болнично заведение. За несведущите в България има точно две психиатрични детски болници - в София и Варна. Когато звъннах в София, за да запазя часове, отговорът от там ме шокира неприятно: дадоха ми дата след десет месеца! Изпусках срокове, а промеждутъка от време бе невярващ, направо футуристичен. Във Варна ми определиха дата още на другия месец и аз приех.
Пристигнахме в началото на август и прецених, че ще останем в пределите на психиатричното отделение. Обаче тази година реших да се пробвам с опцията дневен стационар. Какво ще рече това? Идвам в определените часове в няколко дни подред, през които екипът от специалисти наблюдават дъщеря ми, а за целта реших, че ще отседна в хотел. И преди да ме оплюете защо решавам да процедирам така, ще ви кажа, че не сте влизали в психиатрия, и то не каква да е психиатрия, а детска такава. На прозорците има решетки, няма електрически контакти, ставаш сутрин и си лягаш вечер в строго определено време, няма телевизор, няма радио. Излизаш на обяд и следобед по един час. Режимът наподобява казарма или затвор. Освен това пациентите са деца, затормозяваща и тъжна гледка. На въпроса ми защо няма отделение за по-леките случаи, каквато е дъщеря ми, ми отговориха, че в България нещата стоят така. Наложи се да сме осем дни в заведение с деца, които видимо са по-зле от нея, на хапчета, със синдроми… В съседна от нашата стая приеха ромка с момчето ѝ, което бе със синдром на Даун. Няма такъв ужас, който бих могла да опиша! Комплексен проблем от нискоинтелигентен родител, който не разбира болестта на собственото си дете и забавеното развитие, което бе страшно. На пет години момчето бе с памперс, не говореше, а мучеше, и го носеха на ръце…
Когато дъщеря ти е аутист с асоциално поведение и леки дефицити, нещата могат доста да вгорчат положението, като пост травматичен стрес. Дълги месеци след престоя ни във Варна, тя не желаеше да влиза в сгради, подобни на болничното отделение. Избяга с писъци, когато септември месец настанявахме батко ѝ в общежитието на училището, а баща ѝ хукна след нея, за да не излезе на улицата. На първия учебен ден стоя точно десет минути, преди да ме задърпа да си ходим. Врещящата тълпа в двора на училището и музиката я накара да си затисне ушите и да изкриви лице в паника, която никой друг не разбира, освен аз и баща ѝ като нейни родители. Тя е кротка и в чужда, непозната среда е способна да се свре в някой ъгъл и да не мръдне от там. Ето защо за мен бе изключително важно да не я травмирам и да избера дневен стационар в болницата и хотел някъде наблизо. И се притеснявам адски, защото новата обстановка в първите дни може да я обърка и изнерви.
И решавам аз да търся хотели на близо, по възможност бюджетни. Не съм богата и искам престоя да ми излезе възможно най-евтино. Хотелът срещу “Света Марина” бе скъп и не мога да си го позволя, за това реших да пусна една публикация в групата “Нощувки във Варна” с цел да открия нещо близо и компактно до болницата. Трима се свързаха с мен. Двама ми предлагаха квартира на един час път от болницата, на което аз отказах любезно. Накрая се свърза една дама (д*рисла!) с мен. Седем минути път до “Света Марина”, 50 лв на ден, мога да плащам всеки ден… И аз подскочих от радост! Да, прекрасно, толкова се радвам, че ще съм наблизо до заведението и реших да уточня на дамата. Ще сме аз и десет годишната ми дъщеря, ще сме на дневен стационар и определено няма да има проблеми с нас. Отговорът ѝ ме втрещи: “Само че аз ви отказвам!” и ми тръшна телефона, оставяйки ме недоумяваща из първо, а после бясна! Сега в този статус ви благодаря ви, прелюбезна госпожо! И направете услуга на околните - застреляйте се!!!
Същата идиотка дори не ми даде възможност да обясня, че дъщеря ми въпреки диагнозата си, е кротко и мило дете, че някои от особеностите в характера ѝ едва ли ще бъдат проблем. Не е буйна, никога не е чупила предмети, ужасява се от високи и остри шумове. Разгневих се, заради неразбирането, отхвърлянето, дискриминационното поведение у някои индивиди, които не заслужават дори да бъдат коментирани, но видиш ли оказва се, че ти се налага да ги срещаш по житейския си път. И да беше само тя! Способна съм да напиша книга, пълна с изцепки на неориентирани и зле образовани индивиди със злостни, неадекватни и тъпи коментари. И вярвам още, че няма да съм единствената майка с дете аутист, която ги е чувала - на улицата, в магазина… Дори имаше един случай на достопочтен възрастен екземпляр, който се изказа: “Т’ва ‘лапи е откачено!” и то докато чакахме да бъдем приети в кабинет на психиатър в ДКЦ 1, Сливен. В този момент тя бе превъзбудена, заради шумовете и новото място и правеше осморки по коридора - бягаше и не желаеше да остане на едно място. Тогава бе на… три или четири години.
Нулева обща култура. Нулева толерантност и разбиране. Нулево отношение и възпитание.
Моля ви, не бъдете осъдителни, преди да разберете другата гледна точка! Имайте едно наум - понякога съдбата си отмъщава по един или друг начин и онова, което сте причинили на другия, ще ви се върне, независимо под каква форма. Трябва да има баланс, защото… животът е баланс! Простичко е. Бъдете мили с всеки един на пътя, не знаете какво изживява в този момент!
Намерих хотел. Но огорчението, което почувствах след като ми затвориха безцеремонно, още дълго време ще си го припомням.
Останете си със здраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар