Отзив с елементи на разсъждения 😁🙄🤔
Линк към IMDB 👉 https://www.imdb.com/title/tt31806037/
За порядъка на около месец през погледа ми минаха поне петдесет рецензии за този сериал. Истината е, че от целия този фокус, прочетох точно едно негативно мнение от фейсбук групата "Препоръчай филм". Разбира се, то потъна в дебрите на всички суперлативи и хвалебствия и никой не отбеляза това. Аз изчаках поне две седмици след явния фурор. И в един момент вече изтеглен на харда на лаптопа, ми се поколебах.
Да го гледам ли или да не го гледам?
Туй е въпросът!
Дали е по-достойно за душата...
и т.н.
Разбира се, заигравката с "Хамлет" няма нищо общо със сериала на Нетфликс, освен може би английската продукция. Действието се развива във Великобритания и проследява драмата на едно типично английско семейство, чиито син е арестуван и разследван по обвинение в убийство на момиче, негова съученичка. В четири епизода се разгръщат мотивите и причините за престъплението, реакцията на обществото, родителите и задействаните институции по случая. До тук нищо ново. Няма мистерия за края, нито пък някакъв обрат - виновните са си виновни до края, невинните са невинни до доказване на противното.
И прочетох аз през последния месец някакви гръмки словоизлияния от типа на това, че мини сериалът трябва да се одобри и прожектира в училищата и да служи за образователни цели. Коментарите варираха от това колко вредни са социалните платформи и колко порочна е интернет субкултурата, възпитаваща отрочетата в основни прийоми. Малолетните наши деца, затворени в безопасните стаи си мислим, че всичко е наред, а се оказва, че нищо не е толкова безопасно. Обществото сезира проблем, ала той не е кардинален, не е статукво, нито пък система. Родителите улисани в това да работят, за да осигурят финансово препитание, често се оказват несведущи какво се случва в невинните на пръв поглед социални платформи, където "езикът" от емотикони ескалира до психически и вербален тормоз.
Хайде, да бъдем откровени! Сякаш до сега не е имало такова нещо в училище, че чак сега да ви прави впечатление? Като жертва на психически тормоз в училище не ме е срам да си призная, че го е имало и през 90-те години на миналия век, когато аз самата бях ученичка, а предполагам, че е имало и много преди мен, пък и след мен ще го има. Това не е нова информация, не е нещо, което стряска и учудва. С навлизането на интернет в нашия живот - социален и обществен, предпоставките в сериала, са логични и напълно обясними.
Нагледала съм се на пошли клипове от психолози и "звезди онлайн", които те учат как да бъдеш мъж или жена съответно. Нагледала съм се на предизвикателства, на разни подкастове. В повечето случаи не обръщам никакво внимание. Прекалено възрастна съм да се впечатлявам от всяка една информация и съм негъвкава относно възприемане. Но децата се оказват с по-мека текстура, а резултатите не закъсняват, както е видно в сериала.
Този шок и ужас, който сякаш е създаден изкуствено, защото всички "запяха" за него, ми се струва преигран и съвсем не на място в случая. Дори ще бъда малко крайна - само след месец или най-много два, същия този сериал ще е от онези, които ще бъдат забравени. Подобни филми не носят никакво послание сами по себе си - те посочват проблема, но не и как да се справим с него, а точно това на мен ми направи впечатление. Не знам за вас, но ако се загледате в четирите епизода с малко по-критично око, ще забележите тази... нелогичност и може да ви подразни. Не казвам, че е трябвало да има такава фабула, а да се намекне за нещо повече от вече даденото.
Сериалът впечатлява с актьорска игра. В това съм възхитена и не споря (Оуен Купър веднага ми стана любимец!), ала сам по себе си е просто... нищо ново. Няма задълбоченост в разсъжденията или самата трактовка на идеите. Посочва съвсем еднозначно мотивите и причините, прави намигване на обществото - в училище или навън, психологичната оценка и накрая реакцията на родителите. И съответно от всичко казано до тук е плитък, не ме ангажира повече, че да промени нагласа или виждане.
До самия му край не изпитах съчувствие към никой от героите - нито към жертвата, нито към убиеца, нито пък към родителите. Не им симпатизирах и не намерих мъничка частица да ги оправдая, а това е жизнено важно. Според мен изкуството, независимо под каква форма е поднесено, цели да ти направи впечатление дори с антигероите си, а тук това липсваше. Виновни бяха всички в картинката и развитието на сюжета показваше тяхната пълна липса на съответна логична реакция, която да се противопостави на основната идея.
Виновен бе малолетния убиец, който прибягва до физическо насилие, за да може да компенсира липсата на психологична, дори физическа отговорност за действията си. Виновни бяха училищните власти, заради неспособността им да се справят адекватно с детската агресия. Във втория епизод учителите ми наподобяваха повече зверо-укротители, отколкото педагози с по-важен статут от учащите. Виновни бяха психолозите, които в третата серия се движеха по план и задаваха рутинни въпроси по учебник, мъчейки се да вникнат в действията и мисленето на убиеца, а после когато не успяваха да разберат ответната реакция, плачеха и им трябваше време да съберат мислите си. Виновни бяха и възрастните - родители, разследващи полицаи, външна среда. Не ви ли направи впечатление - нито веднъж семейството на малкия убиец не си зададе въпроса как да реагира в помощ на детето. Майката и бащата бяха концентрирани в това да приемат, че отрочето е убиец и да се питат как е станало така, след като те не са такива. Семейната среда бе спокойна, благотворна, уютна, ала ето - куриоз! - ражда се убиец и съответно им е трудно да приемат това. Минават месеци в четвърти епизод, а накрая таткото рони сълзи в стаята на сина си и завива мечето, с което и свършва цялата тази драма.
Тук нещата са комплексни, сигурна съм. Когато семейството, колкото и добро да е, не говори и не възпитава децата си, когато обществото и училищните власти не успяват да създадат ред и дисциплина и когато се намесят социалните платформи, трябва ли още да се чудим защо се раждат убийци-деца? И защо сега им се обръща внимание? Не е ли лицемерно, че след няма и месец този фурор ще затихне? Ама моля ви, бъдете реалисти!
Не се впечатлявайте от крещящи лозунги, подети от екзалтирани фенове! По-стойностно би било поведение, което носи след себе си реална помощ и ангажираност към проблема. Не бъдете овце, които блеят в синхрон с всички останали, а помислете. Направете усилие и помислете! Коментарите, реакциите и споделянията в социалната мрежа не предизвикват кворум, а са просто реакции и лайкове, вдигнати сини палци, които след няма и минута потъват в небитието.
Бих аплодирала онези хора, които работят за решаването на проблема, но не и онези, които пискат наляво и надясно, дрънкат на кухо и очакват, че изказвайки ерудирано мнение в социалните платформи вършат нещо.
Момент! Какво точно правите?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар